С професор Милена Стефанова разговаряме за местните избори, за автентичното дясно, за шансовете обявените на кандидата за кмет на София. Пред „Труд news” тя разказва цза свое изследване, което показва, че 57 % от общините в България се управляват от мнозинства, които не е ясно как са формирани.

- Професор Стефанова, като специалист по местна власт имате ли обяснение защо толкова рано започна кампанията за кметските избори? Досега това не се беше случвало.
- Аз също съм изненадана, но приятно изненадана, защото е нормално особено в големите градове, където общностите не са особено сплотени, избирателите да могат да разпознаят отделните кандидати. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ с всички партии, които се включват в тази коалиция, вече заявиха, че искат да сменят модела и на централно, и на местно равнище. Засега е сигурно, че Столична община няма да има вече същия кмет, тъй като г-жа Фандъкова заяви преди повече от година, че се оттегля от надпреварата за столичен градоначалник след изтичането на мандата. Ще има нов кмет - дали ще бъде кмет, издигнат от ГЕРБ, или от ППДБ, или от синя коалиция ще разберем в края на октомври, или в началото на ноември, ако има втори тур.

- Парламентарните избори показаха, че коалицията ППДБ не вдига резултата нито на ПП, нито на ДБ. Ще се повтори ли това и на местните избори?
- Местните избори са специфични. Партиите имат свободата да избират свои коалиционни партньори по места. Ще има различни конфигурации и различни изненади. Няма да можем да направим извод от резултатите от местните избори дали се увеличава или намалява подкрепата на ППДБ като коалиция. Някъде може да се увеличи, някъде да се намали. Но ние още нямаме яснота дали те навсякъде в страната ще се явяват като коалиция или всяка от формациите ще регистрира своя листа за общински съветници. Дори в Столична община не е ясно още. Никой не знае до октомври какво ще се случи. Факт е, че има привърженици и на ПП, и на ДБ, които не са съгласни с коалицията. Тази коалиция вече има и допълнително натоварване от участие във властта с ГЕРБ-СДС, а и неафишираната подкрепа от ДПС също носи негативи. Няма начин да не се намаляват процентите им, ако се явяват в коалиция. Не трябва да забравяме, че местните избори са избори за общински съвети преди всичко. Това е нещо, което много се подценява от партиите. Те разчитат, че в листите си ще сложат някакви местни активисти или спонсори на местно равнище, но всъщност нещата на местно равнище се определят от общинския съвет. И ако партиите продължават да подценяват това, кого издигат в листите си, това означава, че 30 години нищо не са разбрали от случващото се на местно равнище. Кметът, който и да е той, издигнат от партия, коалиция, или инициативен комитет разчита на определено мнозинство в общинския съвет. Начинът, по който се сформират тези мнозинства е доста неясен в българската политическа практика. През 2019 г. правих изследване и се оказа, че около 43 % от общините в България, които са 265, разчитат на едни структурирани мнозинства в общинските съвети. Това е мнозинство, които самите избиратели са излъчили чрез изборите. Дали то е еднопартийно или коалиционно, няма значение, но то е ясно. Това мнозинство е зададено от кандидатската листа. И тогава политическата отговорност лесно може да бъде идентифицирана. В останалите общини не е ясно как се формира мнозинството в общинския съвет. Това е нонсенс.

- Защо е толкова важно да се знае как е формирано мнозинството в общинския съвет?
- Защото гражданите трябва да знаем кой носи отговорността за решенията, които се вземат. Досега в практиката след местни избори имаме едно единствено следизборно споразумение, сключвано в българска община за управление. Това е столична община, мандат 2003-2007, когато и аз бях общински съветник и когато нямахме структурирано мнозинство. Тогава СДС и Съюза на свободните демократи и коалицията между Демократическа партия, БЗНС и „Гергьовден“ сключихме такова. Тогава кмет в началото беше Стефан Софиянски, който после стана депутат, а Бойко Борисов стана кмет. Това беше единственото коалиционно споразумение за управление, което е подписано и публично оповестено. Моята болка е, че ако в 60 % от общините няма мнозинства, излъчени от изборите, какво знаем за мнозинствата които управляват тези общини? Затова е добре да се сключват споразумения, за да е ясно кой взема решенията.

- Извинявайте, на национално ниво няма споразумение между управляващите, а вие искате на местно ниво да се подписват такива споразумения.
- Нещата са еднакво трагични, но на национално равнище, тези които застават зад правителството, тези които излъчват правителство със своите гласове, на практика това е мнозинството и това е коалиция, нищо че те си викат, че са сглобка. На местно равнище не е така. Там ние нямаме представа кои са тези, които управляват, защото кметът се избира пряко от гласоподавателите и за да се ориентираме кое е мнозинството в общинския съвет трябва да видим представителите на  кои политически формации подкрепят проекта за бюджет на общината. В по-малките общини понякога има пълно мнозинство при гласуването на бюджета, който се внася от кмета, но това не е индикатор, че няма опозиция. Само дето като няма публично коалиционно споразумение за управление се отваря вратата за плаващите мнозинства, а те не винаги са полезни.

- Как избирателите на ДБ приемат наложеният им от ПП кандидат за столичен кмет Васил Терзиев, който се оказа, че е ДС потекло и по бащина, и по майчина линия?
- Не знам как точно го приемат, мисля, че се опитват да не коментират. Това е достойна позиция, защото все пак имат споразумение. Доколкото следя коментарите в социалните мрежи, привържениците на ДБ не са много доволни, но се пазят. Смятам, че след изборите това ще се отрази на състоянието на партиите, участващи в коалицията. Убедена съм, че този път мнозина от ДБ няма да се подчинят на лидерите си и ще подкрепят друг кандидат, ако въобще отидат да гласуват.

- Очаквате ли да застанат зад кандидатурата на Вили Лилков, която бе определена като автентичната дясна кандидатура?
- Според мен зад кандидатурата на проф. Вили Лилков ще бъде автентичната десница в София. Аз познавам тези хора от много години и знам, че те не могат да преглътнат Държавна сигурност. Нека не забравяме, че господин Лилков има повече от 15 години опит в управлението на Столична община като общински съветник и с нищо не може да бъде очернен. Това наистина е кандидат почтен, опитен и разпознаваем от мнозина столичани. Има възможност да привлече подкрепа от привърженици на различни формации. 

- Кандидатурата на Вили Лилков ще разбие, или ще обедини десните гласове в столицата?
- Това с дясното и лявото е доста условно през последните години. Автентичната десница, която през годините се опитваха всякак да я моделират като жълтопаветници, като умни и красиви и всякакви други, разбира се с цел да я разбият, сега има шанс да заяви сериозно присъствие в местната власт. Десницата са определен тип хора, които разчитат на консервативните демократични ценности, на ценностите на семейството, на зачитането на правата на другия, на уважението... Те са антикомунисти и няма как да преглътнат този залък, който им предлагат ППДБ. Аз се чудя на „Демократична България“ от какъв зор им трябваше да подкрепят Васил Терзиев, но нека да не забравяме, че там само „Демократи за силна България“ по дефиниция са дясна партия. Нито Зелените, нито самата „Да, България“ са десни партии.

- Жълтопаветният умнокрасивитет къде стои в тази скала?
- Каквото и да означава това, по този начин се описват либерали, които не са единно ориентирани. Те са или малко повече вляво, или малко повече вдясно, но на практика това е характерно за либерализма. По-младите поколения са склонни да допускат различен тип поведение в рамките на политическата игра и на практика не са съвсем определени. С напредване на възрастта едните се позиционират вляво, другите вдясно. Това е нормално да се случва. Но някои от тях не искат да се определят като леви.

- Навсякъде, където избуяха либерални партии се появиха и неофашистки формации. Възможно ли е и в България да се случи това?
- Те са налични - „Възраждане“ какво е? „Възраждане“ реално надгражда опита на „Атака“. „Атака“ дълги години стоеше в политическото пространство като алтернатива за хора, които не са склонни да бъдат много толерантни и биха искали на практика нещата да се случват бързо. От момента, в който „Атака“ влезе във властта последователно западна. Нека не забравяме, че има и намеса на проруски сили и поради войната в Украйна, „Възраждане“ сега използва в реториката си манипулативни тези и твърдения, които не могат толкова лесно да бъдат разградени в съзнанието на обикновените хора. И поради тази причина „Възраждане“ в момента набира скорост, но ще му мине времето. Мисля, че в България няма почва за много силно представителство на такъв тип партии. На някого може би в момента му се струва, че ролята на „Възраждане“ в българския парламент е свръхголяма. Не, това не е така. Както виждаме тази партия е достатъчно изолирана като сила, която да влияе в българския парламент и затова трябва да поздравим всички останали партии, които не искат да взаимодействат с „Възраждане“. Дано и в бъдеще да е така и партията сама по себе си ще отмре.

- Ще ви върна отново към местните избори. Очаквате ли да има промяна в едни от най-атрактивните морски общини, където винаги пробиват регионални бизнес партии, а в някои общински съвети дори липсват традиционните партии? - За участие в местните избори се допуска да се създават различни местни коалиции. Това, че местният бизнес си е създал локални партии е известно отдавна и то ще продължи. Но този факт не се е случил без „съгласието“, без „санкцията“ на националните партии, които са допуснали по този начин да се случат нещата.

- Колко силен е мажоритарния елемент в местните избори?
- Доста силен е, защото хората в по-малките общини отлично се познават. Забавлявала съм се в малки населени места, когато от едната улица е единият  кандидат за кмет, а от другата втория кандидат и се вижда как са разпределени гласовете по секциите и как се подкрепят. То е или по съседски, или по роднински. В общините с население над 20 000 души, нещата стоят по-различно, но е важно кандидатът за кмет да има професия, която е широко разпознаваема от общността. Често лекари, учители, адвокати печелят такъв тип надпревара, защото са популярни. Представете си един гинеколог или зъболекар, кандидат за кмет в малка община. Той обикновено е единственият гинеколог/зъболекар и всички го познават. 

- За големите градове какви са предпочитаните профили на кметове?
- Управлението на местно ниво не е никак лесна работа. Кметът е орган на изпълнителната власт и в сферата на местното самоуправление той е отговорен за изпълнение на решенията на общинския съвет. Но освен това кметът изпълнява и много други дейности, възложени със закон. И става дума за управление в публичния сектор, което е твърде различно от управлението в бизнеса. Изискват се управленски знания и умения.  Няма универсален профил на успешен кмет. Нито спрямо възрастта, нито спрямо професията, нито спрямо семейното положение, или пък каквото и да е друго, може да се  определя профил на кмет. Кметът е политическо лице и като такова трябва да има високо доверие сред общността. Той или тя, трябва да е популярна личност сред местната общност и да има лидерски качества. И накратко трябва ни почтен и уважаван политик, управленец и лидер. Трудно се намират самородни таланти. Затова е огромна отговорността на партиите да подготвят системно своите кандидати не само за кметове, но и за общински съветници, депутати. А това някак не се случва в България – с изключение частично на ДПС не знам друга партия, която целенасочено и системно да подготвя своите кадри.

Това, че един човек е добър в бизнеса, който е развивал, или в професията си, не означава автоматично, че е би бил добър управленец. Така че за мен профилът на кандидатите не може да бъде ограничаван само до хора, които са архитекти, строителни инженери, юристи или икономисти. Те просто трябва да бъдат подготвени, да имат знания по управление и то по местно управление. Но това е отговорност на партиите.

Нашият гост

Професор Милена Стефанова е магистър по социология и доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподава местно самоуправление, сравнително местно самоуправление, сравнителна европейска публична администрация в специалност Публична администрация на Философски факултет на СУ „СВ. Климент Охридски“.  

Ръководител на катедрата по публична администрация (2003 – 2007), заместник-декан на Философски факултет (2007-2011), заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ (2011-2015). Изследователските ѝ интереси и публикации са насочени към сферата на местната власт и самоуправлението в общините, процесите на децентрализация на държавното управление. 
Специализирала е в университети в Холандия и Ирландия.

Била е общински съветник в Столичен общински съвет (2003 – 2007) и председател на комисията по Нормативна уредба и местно самоуправление.